Веселин Тонов е основател на Epic Media Group и Video Fabrika. „Помагаме на малки и средни бизнеси да създават красиви и ефективни видеа без да фалират“, с хумор отбелязва той. Работил е с редица големи компании, а от известно време е клиент на Addit.tech.

Кога за първи път чухте за моделът на Addit: наем вместо покупка?
Това е модел, който наблюдавам от години в страни като САЩ и Англия, макар и да не го наричат наем. Там културата е “купувам си телефон тази година, връщам го догодина и си взимам новия модел”, което, за мен, си е чист наем, тъй като никога не задържаш дългосрочно това, което си купил и не се занимаваш да го препродаваш на вторичния пазар. Честно казано, очаквах по-късно да навлезе в България, съдейки по бавното възприемане на платени услуги като Spotify и Netflix, но Addit ме изненадаха приятно.
 
Какво наемате за вашия бизнес?
В момента съм наел няколко телефона, таблет и дрон.
 
Кой е следващият продукт, който бихте наели?
Обмислям да наема PS5 за офиса.
 
Има ли полза от наемането на електроника във времена на наближаваща/настояща икономическа криза?
Със сигурност, особено за неща, които не са критични за основните бизнес процес или се налага честата им подмяна. За нас подобни неща са телефоните, таблетите и лаптопите.
 
По-конкурентен ли е бизнесът ви, когато наемате?
За по-конкурентен – не знам, но със сигурност ми е много по-спокойно да знам, че просто мога да наема още 1 нещо, вместо да заделям пари за цялостната му покупка. Трябва да се вземе предвид и факта, че ние използваме специфични инструменти, които не могат да бъдат наемани, а и е нерентабилно, тъй като използваме някои от тях между 5 и 10 години, но Addit.tech се явява като прекрасно решение за всички по-стандартни и бързооборотни технологии – лаптопи, таблети, телефони и аксесоари за офиса.
 
Намаляването на технологичния отпадък като кауза е по-близка повече на крайния клиент или на бизнеса?
На бизнеса: тъй като, от една страна самият технологичен отпечатък е по-голям, а от друга – всяка промяна носи по-голям и по-видим резултат.
 
В последните години ЕС и големите западни банки все по-усилено говорят за нуждата от декарбонизация. Мислите ли, че възможностите за взимане на т.н. „зелен заем“ (финансиране във формата на подпомагане, грантове и заеми за устойчиви бизнес модели, които предприемат стъпки за декарбонизация) ще има и своето отражение и в България? Дали това ще привлекателно и за българските бизнеси?
Мисля, че всякакъв вид грантове и заеми изглеждат привлекателно на българските бизнеси и ще намерят начин да ги усвоят. Предполагам, че те ще са насочени предимно към производството, транспорта и логистиката, тъй като там карбоновият отпечатък е непропорционално по-висок, отколкото в останалите индустрии. За нашата индустрия (видео продукции), декарбонизацията се изчерпва с по-съзнателно използване на транспортни средства, по-дълъг екслоатационен срок на техниката и по-рядка употреба на материали с еднократна употреба, като реално по-голямата част от промените, които можем да въведем в тази сфера имат единствено индиректен ефект, тъй като намаляват нуждата от производство на нови обеми техника и материали за еднократна употреба.


Има ли място за кръговата икономика в родния бизнес? Или все още тази концепция е твърде нова за нашите географски ширини?
Че концепцията е нова за нашия регион – не може да се отрече, но виждаме, че се възприема все повече във различни аспекти на ежедневието ни. Все повече хора осъзнават, че идеята да притежаваш нещо на всяка цена, само за да се води твое, не винаги си струва, а и все повече свикваме със свободата, която ни дава използването на нещо за определен период от време, без да се обвързваме дългосрочно с него.